Образите на Христо Ботев
Проф. д-р Вера Динова-Русева

Захарий Стоянов обявява първия конкурс между художници за портрет на безсмъртния поет и революционер, от които са известни имената само на двама ...

Портрет от неизвестен автор, 1888 г.

Няма българин, който да не познава от дете образа на легендарния поет-революционер Христо Ботев. Точното описание на този образ е съхранено от личния му приятел, поборника Стоян Заимов, в критиката за книгата на един от най-ранните биографи на героя - революционера, писателя и обществения деец Захарий Стоянов "Христо Ботйов. Опит за биография" (1889). Заимов пише: "Ботев беше действително образец на мъжка красота, при това висок, снажен, с офицерска виправка, гдето се е рекло, левент-гидия. Косите му не бяха тъмни и лъскави, както казва биографът, а "карыя", при това гладки, светли и мазни. Очите му бяха действително големи, но не "черни като на гарван", както ги рисува биографът, а бяха също като косите му "карыя", при това малко подвижни и почти всякога спокойни, като че ли гледаха вечно върху една отдавна избрана точка... Челото му беше широко, но не и изпъкнало, а равно и гладко."


 Портрет изпълнен с черен молив от Георги Данчов - Зографина, 1887 г.



Гравюра на Димитър Панайотов,1887 г.


Портретна скица от Антон Митов, 1891 г.

По-късни портрети ...

Графичен портрет „Ботев” – туш
автор М. Кукова

Портрет „Ботев”
автор М. Кукова

Автор М.Кукова

Портрет на Христо Ботев. Художник Д. Гюдженов

                       
                       **********
Първото стихотворение на поета...
МАЙЦЕ СИ 

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!     

 
  

МОЯТА МОЛИТВА 

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода - да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!.






Личността, животът и творчеството на Хр. Ботев могат да бъдат изразени с една дума: борба. Двутомното луксозно издание съдържа цялото творчество на автора - стихотворения, фейлетони, критика, статии и прегледи, дописки, писма и телеграми. Предговорът е литературнокритическа студия на акад. Петър Динеков.



Книгата на Алфред Йенсен “Христо Ботев. Българският поет на свободата...

Този ден отбелязвахме с Ботева вечер. Пеехме и рецитирахме него ви стихове!
Да носим в сърцата си големите българи!!
"Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода..."
Свободата...най - ценното за всички ни!!

БОТЕВ и ЛЕВСКИ , ЛЕВСКИ и БОТЕВ - най-великите Българи!

поклон пред великия поет

в памет на великия поет . Права си ,приятелко - Свободата...най - ценното за всички ни!!
Поздрави !

Ние ги носим в сърцата си .
Благодаря за споделеното !

на моята страница .
Поклон !

Христо Ботев

Съществува легенда, че Ботйов е бил ранен,
заловен и откаран в затворите на Диарбекир.
Доста време се е очаквало завръщането му.



Без път към своята Голгота стръмна,

залутана сред хладните скали

и сенките на участта си тъмна –

дружината нечакано осъмна

в съседство с волнокрилите орли.



Момчетата жадуваха отрада,

войводата стоеше с бледен лик,

а мигом сред страхотна изненада

башибозукът плъпна из засада

и екнаха усои в гръм и вик.



Весден посред чукари неприветни

кипя неравна шеметна борба,

но неусетно плъзна вечер летна

и разпиляха се полека сетни

оловноцветни пушечни кълба.



Вечерната тъма във черни скути

прикри кръвта и стихналата мощ

и тегне тайна над последните минути

на шепата възторжени хайдути

и вдъхновения поет и вожд...



А там далеч у тъмните зандани

в Диарбекир сред влажните стени

лежи старик. Следи от тежки рани

на морния му лик са начертани

и тягостно веригата звъни.



Той крачи снажен, леко поприведен,

потрепват посребрените коси

и горест блика от ликът му бледен,

а кат ханджар сред полумрака леден

пламтящият му поглед пак блести.



*



Далеч от тази черна преизподня –

натам, де снежният Балкан мълви

сребристи химни над земя свободна,

де чака го прегръдката народна –

възторжен старият борец върви.



Но стига той. И вижда всъде горест.

Едни вериги паднали, след тях

възправила се нова робска орис

и угнетен, беднякът пак се бори с

тираните разплути в срам и грях.



А тези фарисеи, на които

той нявга плю в пророческий си гнев,

живеят пак охолно и честито

и с свойта подлост и лихварство сито

сподавят робския възбунен рев...



Смрачи се лик. В гьрди се буря сепна –

възпламна гняв пак в стария борец.

И орловият поглед странно трепна,.

и орловият поглед пак зашепна:

„Ще викнем ние: хляб или свинец!”


напред горе назад Обратно към: [Стихове от 1921 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]

Много легенди и истории има винаги около великите личности .
Много се писа и за Христо Ботев... Но стихотворенията и публицистиката остават
завинаги силни и истински .

ПОЗДРАВЛЕНИЯ за постинга!!!!!!!

Поздравления за невероятния постинг! Велик поет, който ще остане един от колосите в нашата литература и история!:)

За споделените моменти на преклонение пред гениалния поет .
Поклон !

...Велик поет, който ще остане един от колосите в нашата литература и история!...
Благодаря ти !

Поздравления приятелко, за прекрасния постинг!
Колко награди имам от рецитали, викторини........беше прекрасно......
Поклон пред един истински достоен син на България!:)))

Много млади хора му отдават нужната почит и възхищение.
Пред един достоен син на България .
Поклон !

Прекрасен постинг ! За един велик българин и достоен син на България!
Да почитаме делото му!
И да се учим, че най- важно е да бъдем истински, почтени и състрадателни.

на един от най-великите българи!
Благодаря ти, Стела за прекрасния постинг!
Б.

Поздрави:)))

Хубаво е допълнението ...Да почитаме делото му!
И да се учим, че най- важно е да бъдем истински, почтени и състрадателни....
Благодаря ти !

и преклонение ,kalin8...
Поклон !

Благодаря ти !

Поклон и мълчание !

ХРИСТО БОТЕВ - КЪДЕ СЪМ...



Къде съм аз , повел другари,
на сигурна смърт, да ги заложа.
За святата наша България,
жертвен агнец да ги пренеса.

Къде съм аз повел другари
а всеки тук скрил се-робски дух.
А аз дошъл съм да ги спасявам,
народ велик да го правя днес.

Къде съм аз повел другари
а този нещастен пастир за овца.
Ще ми подвиква да бързам,
да плащам че турците идват.

Къде съм аз , кажи ми къде,
като Христос на кръста разпнат.
Да им простя, те не знаят,
че трябва да станеш, иначе си роб



ДЖУЛИЯ БЕЛ

http://yuliya2006.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/06/02/hristo-botev-kyde-sym.198175

РУСКИ САЙТ
http://www.playcast.ru/view/1246350/33db64c1561ffed4704d1fe8603aa6ba128a5655pl

Понеже тогава, по Юлианския календар, Коледа е била на 7 Януари, някои сочат раждането на Христо точно на връх Коледа като белязан с мисия и той като Христос да носи спасение и да закриля онеправданите и ги поведе. Пратеник”Божи” белязан да се откроява далече над другите. И гениалност!..И саможертва!... Факт!

и дълбок поклон .

...Къде съм аз , кажи ми къде,
като Христос на кръста разпнат.
Да им простя, те не знаят,
че трябва да станеш, иначе си роб...
Благодаря !

...белязан с мисия и той като Христос да носи спасение и да закриля онеправданите и ги поведе. Пратеник”Божи” белязан да се откроява далече над другите...
Поклон !

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!

Благодаря ти !