Прочетен: 15660 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2011 10:24
Образите на Христо Ботев
Проф. д-р Вера Динова-Русева
Захарий Стоянов обявява първия конкурс между художници за портрет на безсмъртния поет и революционер, от които са известни имената само на двама ...
Портрет от неизвестен автор, 1888 г.
Портрет изпълнен с черен молив от Георги Данчов - Зографина, 1887 г.
Гравюра на Димитър Панайотов,1887 г.
Портретна скица от Антон Митов, 1891 г.
По-късни портрети ...
Графичен портрет „Ботев” – туш
автор М. Кукова
Портрет „Ботев”
автор М. Кукова
Автор М.Кукова
Портрет на Христо Ботев. Художник Д. Гюдженов
**********
Първото стихотворение на поета...
МАЙЦЕ СИ
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
МОЯТА МОЛИТВА
"Благословен бог наш..."
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода - да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!.
Личността, животът и творчеството на Хр. Ботев могат да бъдат изразени с една дума: борба. Двутомното луксозно издание съдържа цялото творчество на автора - стихотворения, фейлетони, критика, статии и прегледи, дописки, писма и телеграми. Предговорът е литературнокритическа студия на акад. Петър Динеков.
Книгата на Алфред Йенсен “Христо Ботев. Българският поет на свободата...
Да носим в сърцата си големите българи!!
"Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода..."
Свободата...най - ценното за всички ни!!
06.01.2011 10:30
Поздрави !
Благодаря за споделеното !
Поклон !
Съществува легенда, че Ботйов е бил ранен,
заловен и откаран в затворите на Диарбекир.
Доста време се е очаквало завръщането му.
Без път към своята Голгота стръмна,
залутана сред хладните скали
и сенките на участта си тъмна –
дружината нечакано осъмна
в съседство с волнокрилите орли.
Момчетата жадуваха отрада,
войводата стоеше с бледен лик,
а мигом сред страхотна изненада
башибозукът плъпна из засада
и екнаха усои в гръм и вик.
Весден посред чукари неприветни
кипя неравна шеметна борба,
но неусетно плъзна вечер летна
и разпиляха се полека сетни
оловноцветни пушечни кълба.
Вечерната тъма във черни скути
прикри кръвта и стихналата мощ
и тегне тайна над последните минути
на шепата възторжени хайдути
и вдъхновения поет и вожд...
А там далеч у тъмните зандани
в Диарбекир сред влажните стени
лежи старик. Следи от тежки рани
на морния му лик са начертани
и тягостно веригата звъни.
Той крачи снажен, леко поприведен,
потрепват посребрените коси
и горест блика от ликът му бледен,
а кат ханджар сред полумрака леден
пламтящият му поглед пак блести.
*
Далеч от тази черна преизподня –
натам, де снежният Балкан мълви
сребристи химни над земя свободна,
де чака го прегръдката народна –
възторжен старият борец върви.
Но стига той. И вижда всъде горест.
Едни вериги паднали, след тях
възправила се нова робска орис
и угнетен, беднякът пак се бори с
тираните разплути в срам и грях.
А тези фарисеи, на които
той нявга плю в пророческий си гнев,
живеят пак охолно и честито
и с свойта подлост и лихварство сито
сподавят робския възбунен рев...
Смрачи се лик. В гьрди се буря сепна –
възпламна гняв пак в стария борец.
И орловият поглед странно трепна,.
и орловият поглед пак зашепна:
„Ще викнем ние: хляб или свинец!”
напред горе назад Обратно към: [Стихове от 1921 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]
Много се писа и за Христо Ботев... Но стихотворенията и публицистиката остават
завинаги силни и истински .
Поклон !
Благодаря ти !
Колко награди имам от рецитали, викторини........беше прекрасно......
Поклон пред един истински достоен син на България!:)))
Пред един достоен син на България .
Поклон !
Да почитаме делото му!
И да се учим, че най- важно е да бъдем истински, почтени и състрадателни.
Благодаря ти, Стела за прекрасния постинг!
Б.
И да се учим, че най- важно е да бъдем истински, почтени и състрадателни....
Благодаря ти !
Поклон !
Къде съм аз , повел другари,
на сигурна смърт, да ги заложа.
За святата наша България,
жертвен агнец да ги пренеса.
Къде съм аз повел другари
а всеки тук скрил се-робски дух.
А аз дошъл съм да ги спасявам,
народ велик да го правя днес.
Къде съм аз повел другари
а този нещастен пастир за овца.
Ще ми подвиква да бързам,
да плащам че турците идват.
Къде съм аз , кажи ми къде,
като Христос на кръста разпнат.
Да им простя, те не знаят,
че трябва да станеш, иначе си роб
ДЖУЛИЯ БЕЛ
http://yuliya2006.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/06/02/hristo-botev-kyde-sym.198175
РУСКИ САЙТ
http://www.playcast.ru/view/1246350/33db64c1561ffed4704d1fe8603aa6ba128a5655pl
07.01.2011 01:01
като Христос на кръста разпнат.
Да им простя, те не знаят,
че трябва да станеш, иначе си роб...
Благодаря !
Поклон !
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!
Жетва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, засмена!
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...